Напоследък все по-често чуваме за положителни утвърждения (англ. positive affirmations ). Това обаче не е някаква модерна приумица или тренд. Това са чисто и просто думи, които избираме да повтаряме, за да подкрепим себе си или детето си.
Думите имат значение. Особено онези, които си казваме тихо, наум.
Какво са положителните утвърждения?
Положителните утвърждения са кратки, ясни изречения, които изразяват подкрепа, увереност или приемане. Например:
-
„Справям се.“
-
„Имам право да опитвам.“
-
„Достатъчен/достатъчна съм.“
-
„Различието ми е сила.“
Те не са магически формули. Не променят реалността за секунди. Но постепенно променят вътрешния ни диалог.
Защо са полезни за децата?
Децата изграждат своя вътрешен глас чрез нашите думи. Начинът, по който говорим с тях, се превръща в начина, по който те говорят със себе си.
За съжаление, често вътрешният ни глас звучи така:
-
„Не се справих достатъчно добре.“
-
„Ето, пак сбърках…“
-
„Другите са по-добри от мен.“
-
„Не ставам за нищо.“
А понякога несъзнателно изричаме подобни послания и на глас към децата:
-
„Ти винаги правиш така.“
-
„Колко пъти да ти повтарям?“
-
„Защо не можеш като…?“
Тези изречения се запечатват.
Положителните утвърждения не са просто „хубави думи“. Те са противотежест на този автоматичен, често критичен вътрешен диалог. Те:
-
подкрепят самочувствието
-
намаляват страха от грешки
-
учат на устойчивост
-
помагат при тревожност
-
създават усещане за сигурност
Когато едно дете чува редовно „Вярвам ти“, „Опитай пак“, „Ти можеш“, то постепенно започва да си го казва само. Неслучайно напоследък често чуваме и думата „манисфестиране“ – умението чрез мислите си да визуализираме и привличаме към себе си това, което искаме да ни се случи.
Как да ги използваме в ежедневието?
Не е нужно да правим специални ритуали (макар че можем). Утвържденията работят най-добре, когато са:
1. Конкретни – вместо „Ти си най-добрият“, по-добре „Видях колко усилие вложи“.
2. Редовни – кратко изречение сутрин, преди училище, или вечер преди сън. А защо не и бележка върху кутията за обяд.
3. Истински – детето усеща преструването веднага.
Можем да ги превърнем в игра – да измисляме заедно изречения, да ги записваме, да ги рисуваме. Можем дори да си измислим песен или танц – така хем по-лесно ще запомним думите, хем ще създадем допълнително настроение в трудни моменти или в забързаното и напрегнато ежедневие.
защо „99 други неща“?
Темата за положителните утвърждения присъства и в моята книга „99 други неща“. В нея Марти – дете с ДЦП – расте с подкрепата на майка си, която съзнателно използва такива думи. Тя не отрича трудностите му и не ги омаловажава. Но вместо да се подтиска и да се задълбочава в строгостта на съдбата, тя избира да подчертава възможностите.
Вместо „не можеш това“, тя казва „има и други неща, които можеш“.
Вместо „различен си“, тя показва, че различието не отменя стойността.
Тези думи не променят диагнозата. Но променят перспективата.
уточнение: каква е разликата между положителни утвърждения и „токсична позитивност“?
Понякога положителните утвърждения се бъркат с т.нар. токсична позитивност – идеята, че трябва винаги да сме позитивни, да не показваме тъга, гняв или страх и да „гледаме от хубавата страна“ на всяка ситуация. Разликата е съществена.
Положителното утвърждение казва:
„Трудно ти е. И въпреки това вярвам, че можеш да намериш начин.“
Токсичната позитивност казва:
„Не се оплаквай. Мисли положително.“
Първото признава реалността и чувствата. Второто ги потиска.
Утвържденията не отричат болката. Те добавят опора към нея.
В заключение
Понякога подценяваме силата на думите. А всъщност те са първата среда, в която детето расте.
Когато избираме внимателно как говорим – и какво повтаряме – ние изграждаме вътрешен глас, който може да бъде опора за цял живот.
И понякога едно просто изречение като „Мога 99 други неща“ е достатъчно, за да отвори нова посока.
Bulgarian 
English