Защо е важно да работим с читави хора?

С времето осъзнах, че най-ценният ресурс в работата ми не са идеите – а хората, с които ги реализирам.
Може да имаш страхотна концепция, план и ентусиазъм, но ако срещу теб не стоят читави хора, нещата или се случват трудно, или не се случват така, че да имат смисъл.

Аз имам късмета да работя с изключително кадърни колеги – и вярвам, че това личи и в детските книги, които правим.

1. Илюстраторите на трите ми авторски книги

Илюстраторът не „рисува по текста“. Той съавторства.
В работата ми с илюстраторите на моите три авторски книги най-ценното беше доверието и диалогът. Усещането, че отсреща има човек, който не просто изпълнява задача, а мисли, предлага, спори, защитава решенията си. В „Опашати непознати“ със Силвия Иванова заложихме на изчистен стил, бял фон и много „въздух“, което фокусира вниманието върху изразителните лица на кучетата, техните емоции и позицията на тялото. В „Перото на Сами“ Стефана Аргирова създаде жив, пълноцветен свят за папагалчето, изобразявайки природни сцени с различен дух и атмосфера. Тя перфектно проследи израстването на Сами пред очите на читателя. Цвета Желязкова вдъхна живот на „99 други неща„, прилагайки акварелна техника, за да създаде красиви, нежни картини, които дишат по начин, по който само хартията би позволила.

Още от първите разговори с илюстраторите долавях онази положителна енергия, която ти дава спокойствие – че книгата е в добри ръце. И вярвам, че децата я усещат. Илюстрациите носят отношение, грижа и внимание. До голяма степен те отразяват и същността на илюстраторите – и точно така трябва да бъде.

2. Редакторът – тихият герой

Работата с добър редактор е особено преживяване. Това е човекът, който вижда текста едновременно отблизо и отдалеч.
Професионализмът тук се усеща по умението да задава точните въпроси и хем да уважава гласа на автора, хем без страх и его да предлага промени, независимо колко основополагащи или незначителни са те. От редактора зависи и работата по текста да се движи по план и да споделя същия заряд като автора, за да не бъде процесът едностранен. Ива Спиридонова-Найденова е чудесен пример за човек, който внася прекрасен баланс, подхождайки към ръкописите отговорно, целенасочено и обективно.

Когато работиш с читав редактор, процесът не е борба, а партньорство. Текстът става по-ясен, по-чист, по-силен – и това се отразява пряко на качеството на книгата.

3. Колегите от Сдружение детски издателства „Съзвездие“

Работата в общност е различен вид предизвикателство. Там няма как да разчиташ само на себе си – нужно е доверие, споделени ценности и готовност за разговор.

В „Съзвездие“ срещнах колеги, които вярват, че детските книги имат значение. Че конкуренцията не изключва подкрепата. Че можеш да си професионален, без да си безчовечен. Дамите в сдружението са истински дейни, стойностни хора, а съвместната ни работа отключва възможности, които иначе изобщо не биха се осъществили. 
Тази среда ме зарежда и ми напомня защо съм избрала точно този път.

Енергията се предава

С времето започнах ясно да усещам как енергията между хората се пренася и в книгите.
Когато процесът е напрегнат, насилен или изпълнен с недоизказани конфликти – това някак остава между страниците.
А когато има уважение, професионализъм и човечност, книгата диша по друг начин. Неслучайно се връщам към тези контакти отново и отново. Когато веднъж се изгради доверие и ефективен начин на работа, работните отношения са ползотворни, а много често прерастват и в лично приятелство.

„Насила хубост не става“ – и това е напълно окей

Имало е случаи, в които съм осъзнавала, че с някого просто не сме на една вълна. И колкото и да е неприятно, това е нормално.
Не всяко сътрудничество трябва да се случи. Не всяка идея трябва да бъде реализирана на всяка цена.

Да избереш да не продължиш е също форма на професионализъм – и грижа към крайния резултат.

В заключение

За мен „читавите хора“ са тези, които съчетават умения, отношение и етика.
Работата с тях не винаги е най-лесната, защото са възможни сблъсъци на характери и виждания, но този плам, съчетан с взаимно уважение, придава смисъла.
И вярвам, че когато правим детски книги, това има значение – защото децата заслужават истории, създадени с внимание, отдаденост и сърце.