Интервю с Михаела Фенерева, илюстратор на новата книга от издателство „Меченосец“ – „Елиза и сандъчето с вълшебните рокли„, разказваща историята на Елиза, която е изправена пред големи промени, но се впуска в изненадващи приключения, които ще ѝ помогнат да открие скритата смелост в себе си. Създадени с акварелна техника, илюстрациите ни потапят в историята и я карат да оживее.
- Какво те привлече най-много в историята на Елиза още при първия прочит? Имаше ли сцена, която веднага си представи?
Когато прочетох историята за първи път искрено се впечатлих от пъстротата ѝ, усетих един магичен чар, който дава широко поле за изява. Стори ми се много нежна, различна, много достъпна за малките читатели и в същото време провокираща въпбражението им.Първата сцена, която си визуализирах, може би първично подтикната и от самото заглавие, беше моментът с отварянето на сандъчето на таванската стая, от което блика заслепяваща, магична светлина. По ирония или не, това бе и най-сложната за пресъздаване илюстрация, дори беше сред последните, които правих. Тя премина през най-различни композиционни оформления, скицирах различни гледни точки и в крайна сметка се спряхме на първичната идея.
2. Илюстрациите са създадени с акварел – защо избра именно тази техника? Какво успява да предаде тя, което друга техника не би могла?
Харесвам много акварела, непредсказуем е, изключително нежен, в него има светлина и цветовете му са меки и свежи, което изключително много пасва за една детска книжка. Акварелната илюстрация създава усещане за живост на творбата, за лекота и ефирност. Чрез тази техника може много лесно да се пресъздаде дадена атмосфера и да се създадат ефекти, които са съвсем уникални и няма как да бъдат повторени и именно това дава живот на илюстрацията.
3. Как изгради образа на Елиза? Искаше ли децата да се припознаят в нея, или да има свой собствен, много характерен облик?
Исках образа на Елиза да бъде характерен за нея-любопитни и големи очи, нотка шантавост, разрошена коса, напомняща за свободолюбивия дух на героинята, за нейната смелост и приключенски нрав. Още в първите разговори с Алекс, тя ми сподели, че Елиза е прототип на голямата ѝ дъщеричка и не знам случайно или не, определено не съм го целяла, но аз лично долавям известна визуална прилика между двете.
4. В книгата въображението превръща прашната таванска стая в сцена на невероятни приключения. Как чрез илюстрациите предаде този преход от реалност към фантазия?
Може би читателите ще успеят да усетят кога прашната таванска стая се превръща в един магичен свят-в момента, в който Елиза отваря сандъчето и лицето и се огрява от необикновена светлина. Много исках да успея да предам този момент-от една страна светлината носи нещо непредсказуемо, магично, необятно, и от друга, тя е лъчът светлина, от който Елиза се нуждае по време на трудния момент, който преживява. В очичките и има и особен блясък, който също е преход към магичния свят, в който героинята се озовава. Последващите илюстрации пък са с доста разчупени композиции, много са цветни и на места реших да оставя поле за детското въображение, което също допринася за фантастичния нюанс в илюстрациите.
5. Коя илюстрация ти е най-любима и защо? Има ли такава, към която се връщаш с особена гордост?
Харесвам много първата илюстрация, получи се богата, детайлна, и смятам, че доста добре предава характера и природата на главната героиня и вярвам, че ще грабне вниманието на малките читатели. Тя бе и първата, която направих и с която всъщност си спечелих доверието на Алекс. Много на сърце ми е също космическата сцена, както и срещата със Слънцето.
6. Акварелът често оставя място за случайността. Случи ли се някой „щастлив инцидент“ по време на рисуването, който всъщност направи илюстрацията още по-красива?
Най-голямата свобода на акварела се открива в илюстрацията с космоса. Там боичките сами сътвориха своята магия, разливайки се свободно и чрез случайните преливания успях да предам “магията” на космическото пространство. Чрез случайните ефекти се постигат резултати, които само акварелът позволява и именно това прави илюстрацията жива.
7. Какво бих искала едно дете да направи, след като разгледа книгата – да рисува, да мечтае, да измисли свое приключение?
Бих искала на първо място да успеят да се пренесат в историята и да я съпреживеят заедно с нашата героиня. Защо не и да измислят още вълшебни рокли и костюми, които да ги отведат в други светове, такива, за които те самите си мечтаят. Ако аз бях дете със сигурност щях да направя това и разбира се, щях да ги нарисувам :))
8. Още като ученичка си участвала в множество конкурси и си печелила награди. Какво ти дадоха тези ранни успехи – повече увереност или по-голяма отговорност към изкуството?
Участията в конкурсите и множеството отличия ми дадоха увереност, че поемам по правилния за мен път, че изкуството наистина е моето призвание и че успявам да въздействам на околните. Аз съм човек, който се мотивира от успехите и колкото повече се множат те, толкова по-продуктивна ставам и аз независимо за коя сфера става въпрос. Спомням си много ясно някои загуби, провали, неудовлетворяващите оценки в училище и класации в конкурси и демотивацията, която ми носеха след себе си. Може би всъщност скрития страх от тези състояния ме е подтиквал да давам максимума и всеки път да изисквам повече и повече от себе си. Към днешна дата се опитвам да изкореня тази си черта и се уча да понасям с усмивка и мотивация всеки неуспех и смятам, че се справям задоволително добре.
9. Какво според теб е богатството, което носят детските книги? Какви книги би искала да има възможност да чете твоето дете?
Детските книги поставят основата на читателските умения на подрастващите, а илюстрациите формират визуалната им култура. Те учат децата на добродетели, развиват въображението им, подтикват ги да мечтаят и да вярват в невъзможното, пренасяйки ги в чудни светове. Бих искала детето ми да чете книги, които не подценяват малките читатели, написани са с красив и богат език, илюстрациите са нежни, светли и дълбоки, а историите са от тези, които подаряват на детето истинско преживяване, за което то дълго да говори и да иска да преживее отново. Щастлива съм, че въпреки динамично развиващата се дигитализация, се завръща тенденцията с красивите ръчно направени илюстрации, тъй като те носят духа на детските книжки и създават съвсем друго усещане. Много мил и топъл спомен от детството са ми миговете, в които като дете ми четяха поредицата “Във вълшебната гора”, а аз с изумление и възторг се пренасях в историите, благодарение на приказните илюстрации, които изследвах до най-малкия детайл, който художникът беше създал. Сега чета същите на моето дете и се надявам да оставят у него поне част от следата, която са оставили у мен.
English 
Bulgarian