Интервю с Александра Колева, автор на новата книга от издателство „Меченосец“ – „Елиза и сандъчето с вълшебните рокли„, разказваща историята на Елиза, която е изправена пред големи промени, но се впуска в изненадващи приключения, които ще ѝ помогнат да открие скритата смелост в себе си.
1. Как се роди историята на Елиза? Имаше ли реално събитие или преживяване, което я вдъхнови?
Историята за Елиза се роди през далечната 2020 година, когато голямата ми дъщеря беше на 4 и половина. Едно от любимите ѝ занимания като малка беше обличането на костюми на приказни герои е разиграването на сценки. Като човек, работил с деца в различна възраст и контекст си давам сметка, че основният проблем на съвременните малчугани е липсата на въображение. В голяма степен децата получават всичко на готово, а родителите се стараят да им спестяват скуката. Именно тя обаче развива креативността им и полага основите на умението да решават проблеми като възрастни. В този смисъл винаги съм насърчавала ролевите игри, което към днешна дата изглежда като цял кашон, пълен с костюми в различни размери. Именно този кашон стана основата на сандъчето с вълшебните костюми, които имат силата да предизвикат децата да мечтаят.
2. Промяната често плаши децата – нов дом, ново училище, ново братче или сестриче. Какво би искала едно дете да почувства, след като затвори книгата?
Че всичко е възможно. Това е максимата, която трябва да води детския мироглед. Децата имат нужда да вярват, че няма невъзможни неща, за да пораснат изобретателни, креативни млади хора, които да променят статуквото и да спасят света от закостенелите догми, в които тъне. Дали Джон Атанасов щеше да погледне отвъд възможното и да създаде чудото, което всички днес наричат компютър, ако не беше визионер? Дали Александър Александров щеше да се докосне до звездите, ако не беше иноватор? Не бих рискувала да разбера като кажа на децата ми, че нещо не е възможно.
3. Като майка на две дъщери, защо за теб беше важно тази книга да съществува?
Момиченцата имат нужда от въображение повече от всякога. Те са малките хора, които израстват и стават прекрасни майки, които отглеждат на свой ред поколение малки човеци. “Изключително момичешко четиво” каза моя близка, майка на момченца. Да, малките момичета имат нужда да бъдат адресати на цели поредици, които да поставят основата на младите жени, които ще мечтаят, за да сбъдват, ще дерзаят, за да пребъдат.
4. В книгата въображението и вълшебството играят важна роля. Защо според теб фантазията е толкова важна за децата, особено в трудни моменти?
Вълшебства се случват всеки ден и на всички ни. Закъснял автобус, който ни спасява от катастрофа. Лекар след двойно дежурство, който приема и още един пациент и го спасява. Петаче на улицата. Някои го наричат късмет. Други магия. Но именно това мистично чувство с много имена ни кара да се чувстваме специални. Децата, те са друга работа. Всички са специални. До един. По презумпция няма добри и лоши деца. Постъпките им могат да бъдат достойни или нечестни, но човешката природа е променлива и с притегателната сила на онези, които ни обичат, ние сме способни да покажем най-доброто от себе си. В основата на това стои умението за решаване на проблеми и креативността. На чист детски език – въображението.
5. Елиза открива неподозирани сили в себе си. Смяташ ли, че приказките могат да помогнат на децата да повярват повече в собствените си възможности? По какъв начин?
Приказките безспорно са способ за влияние над децата. Не случайно всеки втори пост в майчинските групи в интернет започва с “препоръчвайте ми книжка за…”. Не мисля, че книгата трябва директно да решава някакъв проблем. Нейната роля е по-скоро насочваща, отколкото даваща отговори. Ако получат на готово информацията, без да бъдат предизвикани да разсъждават над темата, то отново им отнемаме способността да развихрят ума си. Децата са възприемчиви не само визуално, но и на ниво съзнание. Примерът, който даваме или не, може да им послужи като скрит образец за действие. В този смисъл, симпатизирането на конкретен герой или неговата история лесно биха могли да се превърнат във фаворит за детето, на което му липсва нещо. Не сме способни да дадем всичко на децата си, в тази функция е влязъл животът при това бавно и поетапно. Не е случайно обаче, че самите ние често правим сравения от типа на “да се боря с вятърни мелници” или да “се подкрепяме като мускетари”. Човекът, колкото и малък да е, винаги е белязан от прочетеното.
6. Има ли послание в книгата, което е насочено не само към децата, но и към техните родители?
Разбира се. Посланието към родителите в синтез е: “Оставете ги да скучаят!”. Родителите на Елиза ѝ дават пространството, от което се нуждае, за да се изправи сама пред предизвикателството. Дават ѝ възможността да се сблъска с неволята, която я отвежда по пътя на скуката в един нов свят, където преоткрива вътрешния си глас и намира силите да се върне в реалността и да продължи напред отново, изпълнена с надежда.
7. Какво би искала читателите да запомнят най-дълго от тази история – конкретно събитие, герой или усещане?
Усещането на вьлнение от предстоящата изненада. Това е чувството, което обзема всеки, който получи подарък в ръце, който още не е разопаковал. Това е чувството, което обзема една жена, която държи положителен тест за бременност в ръцете си. Това е чувството, което читателят изпитва, докато Елиза облича всяка следваща рокля и не зная къде ще я отведе магията този път.
8. Ако Елиза можеше да даде един съвет на дете, което се страхува от неизвестното, какъв би бил той?
Неизвестното е като мрачен тунел. Не знаеш какво се крие там, нито къде ще те отведе, но ако не се качиш на влака, никога няма да разбереш.
9. Вие наскоро се преместихте в нов дом. А и очаквате нов член на семейството, също като Елиза. Как се приема тази промяна при вас?
Да, интересен момент е, че съпреживяваме историята еднотипно с няколко години закъснение. Даваме пространство и време на децата да се справят с новите емоции, които понякога гравитират от единия в другия край стремглаво като увеселително влакче. Безпорядъкът и лудостта винаги са били част от нашето ежедневие. Всеки с толкова на брой деца и кучета би разбрал, че да владееш хаоса е истинска супер сила, подобно на това да целунеш удареното и да мине в миг.
10. Малката Алекс би ли прочела тази книга? За какво би си мечтала?
Малката Алекс беше върл фен на енциклопедиите и науката. Ако трябва да съм честна, запознах се сравнително късно с класиките. Но поглеждайки назад днес, вероятно подобна история би ме впечатлила. Ако не от магията, то от гледна точка на физичното пътуване в различните измерения, което осъществява Елиза. Ха-ха. Аз самата съм била в моменти на смяна на дома и появата на нови членове в семейството като малка. Бих се почувствала по-разбрана и спокойна, знаейки, че някой друг също е бил там и е завършило с усмивка.
English 
Bulgarian