Как да помогнем на децата да преодолеят страха от кучета

Страхът от кучета, известен още като кинофобия, е често срещан проблем сред децата. За много малчугани срещата с куче може да бъде стресираща. Въпреки това, с подкрепата на родителите и някои практични стъпки, този страх може да бъде преодолян. Споделяме ви дванадесет стъпки, които могат да помогнат на децата да се справят със страха си от кучета.

Стъпка 1: Да променим дефиницията на думата “страх”

Смел не е същото като безстрашен. Страхът е много силна емоция и е много трудно за детето да я изключи. Ако му кажем “Не се страхувай”, то няма да успее – това ще го афектира още повече. Но всички сме чували израза “Смелост не означава липсата на страх, а победата над него.” Детето има избор как да РЕАГИРА, когато се страхува. Така че можем да му помогнем да се научи да контролира поведението си, без да е нужно да се мъчи да отрича самото чувство на страх.

Стъпка 2: Насърчавайте детето

Покажете на детето си, че вярвате, че ще успее. Окуражавайте го с думи като “Справяш се чудесно”, “Давай, ти можеш!”. Не критикувайте поведението или реакциите му, ако не отговарят на очакванията Ви.

Стъпка 3: Не се самобичувайте

Често родителите се чувстват отговорни за страха на децата си от кучета. Самообвиняват се с мисли като “Ето, аз съм виновен”, “Не успявам да му помогна, каква майка съм аз”, и др. Или гледат на нещата фаталистично: “Ако този страх не се премахне, никога няма да можем да живеем нормално”. Тези мисли влияят на родителското поведение. Когато детето Ви се страхува, може да станете изнервени, свръхзащитни или груби. Постарайте се да не позволявате на тези Ви усещания да вземат превес.

Стъпка 4: Бъдете на негова страна

Хубаво е да се изправяме срещу страха си, за да го преодолеем. Но когато детето се бори със страха си към кучета, на него му е нужно ВРЕМЕ. Не го насилвайте от раз да прави неща, за които не е готово. Това не означава да избягваме кучетата на всяка цена. Но ако се притеснява при среща с тях, предложете да го хванете за ръка или да помолите собственика на дадено куче да му сложи каишката. Обичаме да казваме “Няма страшно”, но за детето ИМА страшно – и ние сме там, за да го предпазим.

Стъпка 5: Не одумвайте

Опитайте се да не коментирате страха на детето си от кучета с други хора в негово присъствие. Както и негативни случки. Детето става неволен свидетел на разговорите Ви с друга майка, без да е участник. “Него го е страх”, “Един път едно куче й скочи и така се разпищя…” – това заклеймява детето; може да го смути, засрами или разгневи.

Стъпка 6: Информирайте се и четете заедно

Можете заедно, по ненатрапчив начин, да учите повече за кучетата и техните емоции. Например, чрез четене на енциклопедии или книги за кучета като “Опашати непознати”. Така детето може да разбере по-добре поведението на кучетата, какви емоции изпитват и как ги показват. Да развенчаете митове, че някои породи са агресивни по рождение, че трябва със сила да им покажем кой е господарят, и др. Обяснете защо кучетата гонят, ръмжат, лаят, ближат, скачат или махат опашка.

Стъпка 7: Измислете си план

Заедно с детето си намислете план за действие — как да реагираме, когато ни приближи куче; как да инициираме контакт с куче; и др. Възрастните знаем, че не трябва да прави движения, да не хуква да бяга или да крещи, а да стои неподвижно с прибрани ръце. Но с детето можете да си измислите игра, в която да се преструва на дърво или на войник в поза “мирно”.

Стъпка 8: Включете кучета в ежедневието си

Използвайте играчки и филми с кучета за създаване на положителни кучешки асоциации. С плюшени играчки с най-малките можете да разигравате ситуации, да имитирате кучешкото поведение или детските реакции. Оцветявайте изображения на кучета, нарисувайте си различни породи. Наблюдавайте различните разхождащи се кучета от прозореца си и се опитвайте да познаете как се казват. Ако вие самите сте имали куче(та) преди, споделете хубавите си спомени и разгледайте снимки.

Стъпка 9: Скъсяване на дистанцията

Като първа стъпка към физически срещи с кучета може да опитате разходка в парк, където обаче кучетата се водят САМО на каишка. Може да се срещате там с приятел със спокойно куче всеки ден, за да покажете на детето, че нищо лошо не се случва, ако се размине с четириногото. 

Стъпка 10: Изправете се срещу страха

Предоляването на страха към кучета е чрез създаване на положителни емоции с тях. Започнете като позволите на детето да се изправи срещу страха си в контролирана среда. Детето да е на своя територия и да има възможност да поиска пауза или лично пространство. Например, ако имате приятели със спокойно, по-възрастно куче, поканете ги у дома, като кучето е на каишка.

Можете да опитате следните неща:

• Първоначално да държите кучето зад детска преграда за врата, за да може детето спокойно да свикне с присъствието му в стаята.
• Ако кучето харесва аксесоари, да му сложите смешна шапка, панделка или бандана за създаване на настроение.
• Подканете детето да му подхвърли лакомство или кучешка играчка.
• Водете с личен пример — първо Вие погалете кучето. Можете като “коментатор” да разказвате какво се случва: “Сега ще погаля Топчо. Той ще ме подуши. Я, облиза ме!”. След това предложете и на детето да го погали.

Стъпка 11: Не си взимайте кученце

Доста родители се изкушават да третират страха на детето си като си вземат куче. Малките кученца са много сладки, но те са също така скокливи, хапещи и непредсказуеми. Вероятно ще дойде момент, в който е удачно да си вземете куче у дома, но не избързвайте. 

Стъпка 12: Потърсете помощ

Преодоляването на всеки страх е голямо предизвикателство. Не всички можем сами да помогнем на децата си и не е задължително да сме в състояние да го направим. Ако страхът на Вашето дете е прекомерен и със собствени сили не успявате да го облекчите, не се притеснявайте да потърсите помощ. Можете да се консултирате със психолог — първо самите Вие за съвет и подкрепа, а след това при нужда и самото дете в зависимост от възрастта му.

Заключение

Страхът от кучета е напълно нормално усещане, особено за по-малки деца. С търпение, подкрепа и постепенни стъпки, този страх може да бъде преодолян. Родителите могат да помогнат на своите деца да се чувстват по-спокойни и уверени около четириногите, като същевременно насърчават любовта и уважението към тези животни.